Ana səhifə

Те са изключително важни като местообитания на водолюбивите птици


Yüklə 26.67 Kb.
tarix13.06.2016
ölçüsü26.67 Kb.
2 февруари - Международен ден на влажните зони
Влажни зони са езера, блата, устия на реки, в които се съхраняват значителни природни и биологични ресурси като риба, миди, раци, тръстика, лечебна кал, сол и др.

Те са изключително важни като местообитания на водолюбивите птици.
Поради биогеографски и климатични особености територията на България се характеризира с относително малко на брой и по площ естествени влажни зони.Днес те заемат 11 000 хектара, или само 0,1 % от територията на страната.Затова тяхното опазване добива особено голямо значение.Неразумно е да се готвят проекти за пресушаване или промяна на естествения им воден режим.Нямаме право да лишим българската природа от огромното биоразнообразие, което се крие в тях.

Голямото значение на влажните зони за човека и природното богатство не винаги е било разбирано правилно.Доскоро те се смятаха за досадни развъдници на комари, източници на болести и похабена земя.В началото на нашия век в България има около 200 000 хектара езера и блата в естествено състояние.Мащабните пресушавания започват през 20-те години със Стралджанското езеро, а в края на 30-те години е пресушено Карабогазкото блато.След Втората световна война са пресушени почти всички блата по Дунава с изключение на Сребърна, Малък Преславец и Гарван.Мандренското, Рабишкото и Баташкото езера са превърнати в язовири.Долните и средни течения на по-големите реки са обхванати в диги, извършени са корекции на речните корита.

През 50-те години промишленото замърсяване отравя Бургаското и Белославското езера и почти всички по-големи реки в страната, както и шелфа на Черно море.

В резултат на това, днес на територията на България остава твърде малка част от влажните зони, при това почти всички са повлияни в една или друга степен от човешката дейност.Изучаването и опазаването им започва още в началото на века.Първата влажна зона, поставена под закрилата на закона за защита на природата, е “Ропотамо”, обявена през 1940 г. за резерват.Съществено значение за опазване на влажните зони в България има присъединяването й към Рамсарската конвенция и Конвенцията за световното културно и природно наследство , под чиято закрила се намират 4 български влажни зони.За опазването на влажните зони у нас с ценната помощ на френското правителство през 1992-1993г бе разработен Национален план за опазване на влажните зони в България.Днес той лежи в основата на държавната политика за опазване на най-значимите влажни зони в страната.За защитени природни обекти са обявени следните влажни зони с особено значение за опазването на водолюбивите птици и други растения и животни:



9 резервата – “Сребърна”, “Атанасовско езеро”, “Камчия”, “Персински блата”, “Китка”, “Милка”, “Аркутино”, “Ибиша” и “Ропотамо”.

6 природни забележителности – “Дуранкулак”, “Гарванско блато”, “Персина-изток”, “Ялта”, “Алепу”, “Наневската тузла”.

10 защитени местности – “Шабла”, “Вая”, “Пода”, “Стамопло”, “Вардим”, “Алдомировско блато”, “Устието на река Изворска”, “Устието на река Велека”, “Чокльово блато”, “Силистар”.

Влажни зони с международно значение са езерото “Сребърна”, Дуранкулак, Шабла и Бургаските езера.

Значимите влажни зони в Пазарджишка област по отношение на водолюбивите птици са:



  • язовирите Батак и Тополница ;

  • ТМСИ / Трошачно-миячна сортировъчна инсталация/ -с. Бошуля,, с.Лозен, с.Динката ;

  • водоемът, обслужващ ВЕЦ «Алеко» ;

  • Рибарници Звъничево ;

  • Микроязовирите в : с.Овчеполци, с. Тополи дол, с. Дюлево, с. Сбор, с.Славовица, с. Карабунар, с. Капитан Димитриево, с. Дебращица, с. Ляхово, с.Исперихово, с.Лесичово, с. Левски и с. Блатница;

Установените на територията на РИОСВ – Пазарджик световно – застрашени водоплаващи птици са : малък корморан ( Halietor pygmeus )- зимуващ по река Марица и близките до нея водоеми и белоока потапница ( Aythya nuroca )-гнездяща в рибарници Звъничево. Други значими видове , зимуващи в горните водоеми са: голям корморан, лиска, зеленоглава патица, малък гмурец.


Verilənlər bazası müəlliflik hüququ ilə müdafiə olunur ©kagiz.org 2016
rəhbərliyinə müraciət