Ana səhifə

П р о г р а м а за развитие на туризма в община хисаря октомври 2004 г. П р о г р а м а


Yüklə 229.31 Kb.
tarix13.06.2016
ölçüsü229.31 Kb.
П Р О Г Р А М А
ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ХИСАРЯ

Октомври 2004 г.




П Р О Г Р А М А

ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ХИСАРЯ

Община Хисаря се намира се в центъра на България, на север от град Пловдив, в подножието на Средна гора .

Общинският център е град Хисаря – древен и млад,завидно чист и спокоен, потънал в пасторална тишина и зеленината на красиви паркове и градини.Той е красив и екологически чист град,Няма промишлени предприятия , които да оказват вредно влияние на околната среда. Термалните лечебни извори в град Хисаря, с.Красново и с. Старо Железаре, чистият въздух, благоприятният климат, чудните природни дадености, красотите и таинствата на Същинска Средна гора, историята и археологията на територията общината, са чудесни предпоставки за развитието на балнеологията , отдиха и туризма във всичките му разновидности. Той може да предлага целогодишно висококачествен туристически продукт, основан на разнообразието, уникалността и автентичността на природните и културни богатства ,на развита и осъвременена туристическа и балнеолечебна база.

Реализирането на програмата за развитие на туризма ще превърне Община Хисаря в по-добро място за живеене., а град Хисаря в по-красив , по-гостоприемен и по-модерен европейски курорт, който ще предлага привлекателни условия за отдих и балнеолечение, прекрасни условия за конгресен , еко-пешеходен, селски, ловен и културен туризъм, с богати археологически паметници , тракийско наследство, фолклор , духовни и културни центрове, традиции,опит и професионализъм в обслужването на туризма.
І. Анализ на състоянието:

1. Географско разположение и релеф:

Община Хисаря се намира под южните склонове на Същинска Средна гора. Преходът на Средна гора към Горнотракийската низина е плавен, с общ наклон на юг, което го прави лесно достъпен за нуждите на отдиха и туризма.

Общината е разположена в северната част на Южния централен регион на България и е с обща площ 526 кв.км, от които 200 кв.км горски фонд; 311,7 кв.км селскостопански фонд и 14,3 кв.км. населени места.

Средната надморска височина на района е 300 м над морското равнище.

Релефът на района е формиран от южните склонове на Средна гора, който на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина. Най – високият връх на Средна гора около Хисаря e в. Алексица /1 530 м/..
2. Климат:

Община Хисаря попада в преходно-континенталната климатична област на България, обхващаща Горнотракийската низина, Подбалканските полета, котловинните полета по средното течение на р. Струма и най-източните части на Северна България, без Черноморското крайбрежие. Най-съществена особеност на климата е преходния му характер, като в едни години превес има субтропичното влияние на Средиземноморието, а в други средноевропейския континентален климат.

Зимата е топла и мека поради влиянието на топлите въздушни маси, които нахлуват от юг, и се задържат от старопланинския масив и ридовете на Средна гора. През зимните месеци снежната покривка се задържа за кратко време. Пролетта е ранна и сравнително топла. . Лятото е приятно и привлекателно за отдих, лечение и туризъм. Влажността на въздуха е ниска,а ветровете са слаби . Есента е слънчева, топла и продължителна.

Средната годишна температура на въздуха е 11.5 0С. Средна лятна температура 21.4 0С, а средна зимна температура 1.1 0С. Минималните януарски температури -10о С, -11оС. Температурните инверсии не са характерни, макар че се срещат в по- ниските части на низината. Абсолютната максимална температура за гр. Хисаря е 39,6 оС.



3. Екологични показатели:

Град Хисаря е екологично чист. В него и в населените места на общината няма промишлени предприятия.Районът е заобиколен е от горски пояс,а общинският център,град Хисаря е разположен сред паркове и градини. В града е изградена частично канализационна система. Кварталите на града и селата от общината все още нямат изградени вътрешно-канализационни мрежи за обратни води и външни колектори за отвеждането им до пречиствателни станции, което е приоритет в стратегията за развитие на общината . .

Общата оценка е, че Хисаря отговаря на стандартите за екология и предполага ефективното развитие на туризма.
4. Минерални води:

Град Хисаря е балнеоложки курорт с национално значение. Термалното находище се състои от 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура. Този факт е уникален не само за България, но и за света. Не е случайно,че първото организирано балнеолечение в България, през 20-те години на миналия век, е започнало в град Хисаря. Минералните води на курорта се използват за лечението на бъбречни, жлъчни, урологични, стомашно-чревни, чернодробни и заболявания на опорно-двигателния апарат. Хидроминералните ресурси попадат в категорията на слабо минерализираните термални води.

Минералната вода в с. Красново също е слабо минерализирана. Приложението на водата за лечение е при заболявания на опорно – двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични и кожни заболявания.

Минералната вода в с.Старо Железаре се бутилира за питейни нужди.



Изводи: Постоянният физико-химичен състав на хисарските минерални води, липсата на вредни химични компоненти, добрите органолептични качества са предпоставка за широкото им използване за ефективно лечение и ежедневна питейна употреба. Оценката на тази база е, че община Хисаря притежава значителни природни ресурси и наред с развитието на балнеотуризма, може да развива всички видове алтернативен туризъм.
5. Защитени територии и биоразнообразие:

На територията на Община Хисаря има три защитени местности и една природна забелжителност:



Защитената местност ” Дъбите”- “Конска поляна” - Намира се в землището на с. Кръстевич в близост до хижа “Бунтовна”, включва вековни букови гори с голямо разнообразие на растителни и животински видове, ползваща се за отдих и туризъм.

Защитена местност “Барикадите”- Намира се в землищата на гр. Копривщица, община Копривщица и на село Старосел, община Хисаря. Защитената местност е с площ 119,7 ха и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества.

Защитена местност “Чивира”- .Намира се в землищата на с. Старосел, община Хисаря и с. Каравелово, община Карлово. Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни горски и ливадни съобщества

Природната забележителност ”Дванадесетте дръжкоцветни дъба”-. Намира се в местността “Гереня”, землището на с. Паничери, община Хисаря. Площта на природната забележителност е 20 ха. Дъбовете с чаплова колония, които са на възраст над 200 г. се намират в частни ливади.

Язовир “Пясъчник” е защитен обект от международно значение за зимуване на водолюбиви птици. В определени пероди на годината тук се събират над 22 000 прелетни птици, като най-многочислена е колонията на голямата белочела гъска. От световно застрашените видове тук обитават през зимата малкия карморан /Halietor pygmeus/, малката белочела гъска, червеногушата гъска и белооката потапница.
В горите се добиват значителни количества гъби, горски плодове и билки. Екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч (благороден елен, дива свиня, фазан и други), като създават добри условия за развитие на ловен туризъм.

Град Хисаря разполага с прекрасни паркове и озеленени площи с обща площ 286,5 дка. Парковете са с богат и разнообразен дървесен и храстов състав – ясен, явор, кестени, липи, люляци, черен и бял бор, кипириси, канадски дъб и сребрист смърч, магнолии, екзотичните гинко белоба, албиция, пауловния, рус, ацер и др. В парковете има и интересни архитектурни елементи, водопийни павилиони, скулптурни фигури, детски площадки, летен театър.


Извод: Богатите ресурси на община Хисаря са добра предпоставка за качествен екотуризъм в атрактивна, чиста и съхранена природа. Туризъм, който ще даде възможност за материално и социално благополучие на местното население. Туризъм,който ще формира екологическа култура и навици у местното население, ще спомогне за опазването и възстановяването на околната среда и биоразнообразието.
6. Инфраструктура и комуникации:

Транспортната обвързаност на Общината с националната мрежа се осъществява от близостта на автомагистрала “Тракия”, подбалканската автомагистрала и жп-отклонението от линията Пловдив-Карлово. През общината преминават предимно пътища от ІІІ и ІV клас, осъществяващи междуселищни връзки вътре в общината, както и между съседни общини – Карлово и Стрелча. Хисаря отстои на 40 км. от областния център Пловдив и 160 км от столицата София. Пътищата от републиканската пътна мрежа са с дължина 63,4 км.

Всички бизнес-телефони в общината са на цифрова система. Предстои цифролизация и на личните абонати. Има покритие на Мобифон, GSM и Globul на 90 %. Пощенски станции има във всички села. На територията на общината работят две кабелни телевизии: КТV – Хисар и Евроком и едно кабелно радио в Хисаря.
Римските императори са поставили началото на един добре изграден и укрепен град. И днес градът продължава да се разширява, но има какво да се желае по поддържането му. Липсата на осветление в парковете, разбити улични настилки и тротоари до някои обекти, запустели вили и остаряла балнеолечебна база във филиалите на рехабилитационните болници на територията на общината, неподдържани паркове, движението на домашни животни са стари проблеми, които пречат за развитието на туризма. Недостатъчна е и спортната инфраструктура. Липсва съзнанието на добри стопани и гражданска инициатива у жителите не само в Хисаря, но и по селата за опазване на ресурсите.

Изводи : Община Хисаря ще бъде конкурентноспособен субект на туристическия пазар,само ако съумее да изгради ,рехабилитира и подържа инфраструктура и комуникации,които да отговарят на съвременните технически и социални изисквания.

7. Демографска характеристика:

Общ брой жители 16 004, в т.ч. в град Хисаря – 8544. Налице е тенденция за намаляване на населението в общината с около 250 човека годишно. Причините са в отрицателния приръст и миграцията на част от работоспособното население в други общини или държави. В статистиките за възрастовата структура се отбелязва застаряване на населението - хората в трудоспособна възраст са по-малко от тези извън нея. От гледна точка на туристическия бизнес това е проблем, който ще оказва голямо негативно въздействие върху развитието на туризма.


8. Антропогенни ресурси:

- археологически паметници – през 1976 година Хисаря е обявен за археологически резерват. Паметниците на културата тук са под особена защита на държавата. Те са експонирани в подходяща паркова среда. Хисарската крепостна стена е най-добре запазената на Балканския полуостров. В рамките на археологическия резерват влизат и разкопките на римските терми, амфитеатъра, късноримски обществени сгради, ранновизантийски базилики, римска гробница със запазена уникална подова мозайка и други. В археологическия музей са изложени експонати от всички исторически епохи, открити при разкопките в Хисаря и околностите.

Освен старинни, в Хисаря има и съвременни паметници и обекти за посещения, които допълват богатата история на града – фонтана “Голата жена” с прекрасната си мозайка; Коланадата с образите на античните здравеносни божества; водопийните павилиони “Момина сълза” и “Момина баня”; летния театър; старите градски бани; “царската баня”, уникалната музейна сбирка на бъбречните камъни и други.

На 4 км северно от с.Красново, на средногорския връх Калето се намират останките на средновековна крепост от ІХ-ХІV в. На връх Кози грамади също има останки от стражеви кули и оброчни камъни. По пътя от с.Красново за хижа Бунтовна има останки от древен римски път.

- тракийско наследство – разкритият през 2000 г. тракийски култов храм в село Старосел датира от края на V в. пр.н.е. и е най-големият запазен тракийски царски комплекс в Югоизточна България. Със своята монументалност и богато царско погребение, със златни и сребърни накити, бойни доспехи и рисувани керамични съдове, храмът е притегателна точка за масови посещения. Разкритите още пет могили в района оформят една неофициална “столица на тракийските царе” край Старосел.

В общината има много други тракийски надгробни могили /вече консервирани или още неразкрити/, древна тракийска астрономическа обсерватория в с.Старо Железаре, могилите в Паничери, Красново.

Богатството на тракийската култура се допълва от местния фолклор, кухня и тракийски вина, които не са достатъчно популяризирани.

- фолклор – етнографски сбирки в археологическия музей на Хисаря, частната етнографска сбирка на Гина Бъзева от Старосел и сбирката в музея на с.Старо Железаре, фолклорни танцови състави, автентични певчески групи, уникалните кукери “джумали” на кв.”.Момина баня”, местни фолклорни празници и ритуали.

- духовни и културни центрове – в Хисаря има три православни храма – “Св.Пантелеймон” в центъра на града; “Успение Богородично” в кв.Момина баня – обявен за паметник на културата през 1975 г.; “Св.Димитър” в кв.Веригово, опожаряван по време на Априлското въстание и обявен за паметник на културата през 1982 г.; католическия храм “Св.Св.Петър и Павел” в кв.Миромир и 200 годишна джамия. Църквите по селата също имат уникални дадености и дългогодишна история, които още не са проучени и популяризирани.

В Общината са регистрирани 13 читалища с библиотеки, музейни сбирки и много самодейци. Читалище “Иван Вазов” в Хисаря е на 100 години и има театрална формация с богат репертоар /“Театър без димплома”/, фолклорен танцов състав “Настроение”, музикални и езикови школи.

Открита за посещения и много търсена от гостите на града е частната галерия “Париж-Паунови” на художника Илин Паунов.

За духовното развитие на младежите се грижи “Център за работа с деца”, който развива широка кръжочна и клубна дейност.


Изводи: Община Хисаря притежава изключително добри условия и ресурси за туризъм. Безспорните богатства на Хисаря са минералната вода, чистия въздух, запазената природна среда, съхранените исторически и културни паметници, богат фолклор и традиции. Общината притежава обекти с международно значение – тракийския култов храм в с.Старосел и археологическия резерват в Хисаря. Въз основа на природните и антропогенни ресурси в общината са налице условия за развитие на балнеотуризъм, конгресен туризъм, културен туризъм, еко и селски туризъм, ловен туризъм.
9. Човешки ресурси:

- налични кадри, работещи в туризма и услугите – с ниско професионално ниво;

- медицински кадри за балнеотуризма – липса на млади хора в сектора;

- свободна работна сила /безработни/ с възможност за обучение;

- четири основни/от които две в гр.Хисаря/ и едно средно общо-образователно училище в Хисаря.

Изводи:Има нужда от школи за преквалификация на кадри за майстор-готвачи, бармани, сервитьори, рехабилитатори, екскурзоводи, езикова квалификация. Забелязва се и друг тревожен факт – завършилите висше и полувисше туристическо образование не се връщат в Хисаря. Голяма част от учениците от паралелката по туризъм в Хисаря не се реализират като специалисти на територията на общината.
10. Туристическа база:

Хотели категория 4 звезди – “Хисар”;

Хотели категория 3 звезди - “Аугуста”, “Гергана”, “Средна гора”, “Рай”;

Хотели 1- 2 звезди – “Минстрой”, “Наталис” и “Св.св. Константин и Елена”;

Почивни ведомствени бази – ББРП “Калероя”; ЛВБ на Министерски съвет; Болници за рехабилитация; ЛПВЦ на БДЖ; ПБ”Строител”; ПБ на ДСК; База за рехабилитация на МВР; база на Пловдивската семинария; Почивен дом на писателите, детски лагер.

Общо 3000 легла в Хисаря /без частни квартири/. Средна годишна заетост 30 %. Много добра, но нефункционираща леглова база в Красново. Липса на такава в Старосел и останалите села на общината. Няма готова база за селски и екотуризъм /с изключение на една къща за гости в с.Мътеница/.



Заведения за хранене и развлечения в Хисаря:

Ресторанти – 15 бр. Кафе-аперитиви и дневни барове – 14 бр. Нощни барове - 1



Спортна база: плувни басейни – 11 бр.; фитнес-зали – 7 бр.; тенис-кортове – само в базата на МС и база “Калероя”; градски стадион. Няма закрита спортна база.
Хижи: “Воден камък” – 70 легла, обновена; “Фенера” – 60 легла, обновена, стопанисва се от ЛРД - Хисар; “Чивира” – 100 легла, “Бунтовна”- 80 легла.

Изводи: Туристическата база на община Хисаря има мощен потенциал за развитието на туризма във всичките му разновидности.

11. Сигурност и охрана:

Престъпността в района е сравнително ниска. На територията на общината има Районно полицейско управление и частни охранителни фирми, които се грижат за сигурността и спокойствието на гостите и гражданите.



Изводи: Община Хисаря е в състояние да осигури ред и сигурност за населението ,гостите и туристите.

12. Туристически продукт:

- балнеотуризъм – с най-добри дадености: изключителна минерална вода с доказан лечебен ефект, работещ целогодишно отрасъл, налична база, наличен медицински персонал. Обхваща най-широкия спектър от клиенти – възрастни, младежи, деца, семейства, спортисти, бизнесмени. Хисаря и Красново могат да предложат услуги както за социално слаби, така и за платежоспособни клиенти.

- конгресен туризъм – най-доходоносен. Има добри условия за конгреси, семинари и делови срещи – подслон, хранене, допълнителни услуги. Може да се подобри още малко организацията – оборудване на повече зали и с по-модерна техника; предлагане на допълнителни услуги; повишаване на протоколните изисквания и високо качество на обслужването. Предлагане на съпътстващи спортни и развлекателни програми. Привличане на международни организации.

- еко- и пешеходен туризъм – туризъм в чиста и съхранена природна среда, опознаване и опазване на околната среда, с мисъл не само за близкото бъдеще, но и в по-далечна перспектива; наблюдения на птици, диви животни и защитени растителни видове в естествената им среда. Има добри дадености в града и цялата община, но все още не е разработен. Този вид туризъм е много търсен от чуждестранните клиенти.

- селски туризъм – запознаване с бита и обичаите на местното население; изучаване на традиционни занаяти, народни танци и българска кухня; участие в домашните задължения на стопаните; дегустации на домашни вина. Този раздел от специализирания туризъм все още не е разработен на територията на общината. Има много добри предпоставки за развитието му – красиви села в подножието на Средна гора, стари къщи, запазени традиции и богата история. Има и голямо търсене на този вид туризъм в чужбина.

- ловен туризъм – общината има идеални условия за лов и риболов. Ловното дружество разполага с техника и водачи. Необходимо е само разработването на оферти и реклама. Въпреки че все повече хора предпочитат “да уцелят” животните с фотоапарата, отколкото с пушката, има международен пазар и за този вид туризъм.

- СПАтуризъм – С модернизирането на материалната база на хотелите “Хисар “ и “Аугуста” град Хисаря има възможности да предлага на своите гости и туристи Wellness-процедури .

-Културен туризъм –Богатото на събития и паметници близко и далечно историческо минало на Хисарската община,илюстрация на живота и културата от времето на траки,римляни,византийци и българи,на свободолюбивия и възрожденски дух на местното население,са прекрасна предпоставка за развитие на културния туризъм.

Изводи :Община Хисаря има природни дадености ,материални предпоставки и възможности за развитие на всички ВИДОВЕ ТУРИЗЪМ , предвидени по /чл.3/4/(т.1-8) от Закона за туризъм както следва:

- ВАКАНЦИОНЕН

- КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ

- ЕКОЛОГИЧЕН

- ЗДРАВЕН И БАЛНЕОЛОЖКИ

- СПОРТЕН

- СЕЛСКИ

-КОНГРЕСЕН

- ДРУГ
ОБОБЩЕНО СЪСТОЯНИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ХИСАР
Слаби страни:


  • Община Хисаря и град Хисаря не е популярна туристическа дестинация;

  • Слаба посещаемост на чуждестранни туристи;

  • Община Хисаря и град Хисаря не са включени в списъка на 100-те национални туристически обекта;

  • Лошо състояние на пътната мрежа до, и в града и общината;инфраструктурата и паркове

  • Липса на координация между малкия и среден бизнес в туризма;

  • Неразвити сегменти на алтернативния туризъм – еко, селски, ловен и др.;

  • Слаба реклама;

  • Недостатъчна професионална квалификация на работещите в туризма, езикова бариера, липсва координация между отделните хотели и почивни бази;

  • Миграция на местното население;

  • Лошо състояние на спортната база,с изключение на плувната.

  • Остаряла материално-техническа база и слабо ноу-хау в балнеолечението;

- Неразработени туристически сегменти – екотуризъм, селски и др.
Силни страни:

  • Минерална вода с доказани лечебни качества.

  • Изключително благоприятни климатични и екологични условия.

  • Запазена екологично чиста природна среда.

  • Красиви села в подножието на Средна гора, с потенциал за развитие на селски туризъм.

  • Богато културно-историческо наследство.

  • Уникален фолклор и запазени тракийски ритуали.

  • Конкурентни цени.

  • Ниска престъпност.

  • Хисаря е удобна отправна точка за големите туристически маршрути – от морето до “Рилския манастир, “По пътя на тракийските царе”, “По пътя на розата”, “Пътят на виното” и други.

  • Достатъчна и разнообразна по категоризация леглова база;

  • Наличието на СПА-услуги

  • Условия за развитие на конгресен туризъм.

  • Стремеж за ново изграждане, обновяване ,модернизиране и подобряване на материалната база за развитие на всички видове туризъм.

ИЗВОД: Съчетанието на благоприятен климат с минерални извори, запазена природна среда и богато културно-историческо наследство,създадената и модернизирана материална база и кадровия потенциал са основните фактори за развитието на общината като модерен и атрактивен туристически център.


ІІ. Анализ на конкуренцията:

Основните конкуренти на Хисаря в балнеологията са сродните курорти – Велинград, Сандански, Банкя,гр.Баня и някои от морските комплекси – Албена, Гранд-хотел Варна, Ривиера и планинските Пампорово и Боровец, които вече превзеха освободената от нас ниша – балнеоложкия туризъм. За да запълнят свободните зимни месеци, морските курорти масово въвеждат балнеопроцедури, дори и без минерална вода и то на много високо ниво. По същият начин действат и планинските курорти. За пример – релаксиращите програми на хотел “Самоков” в Боровец и “Мургавец” на Пампорово се взаимстваха от нашия хотел “Аугуста”. Докато в Хисаря има свръхпредлагане на остарял балнеопродукт, конкуренцията вече е внедрила световния опит. Силна конкуренция има и в конгресния туризъм. Такъв вид туризъм предлага почти всеки хотел и единственият начин да се оцелее на този пазар е високото качество на туристическия продукт и гъвкава ценова политика.



ІІІ. Маркетинг и реклама.

Според проучване на Европейската асоциация на балнеотуристическите центрове, на въпроса “какво е балнеокурорт?” 40 % правят връзка с релаксация, а не с минерална вода; 12 % споменават само водата; 12 % смятат, че това е място за стари и болни хора; 5 % си представят някакъв вид грижи и т.н. Това налага създаването на нова представа за балнеологичните курорти – ориентиране към разнообразен туристически продукт, който не бива да губи здравния си характер, а да е съчетан с рекреационни услуги, насочени към профилактиката. Този продукт трябва да е с целогодишна експлоатация, включващ и околната среда, спорт, културни паметници и развлечения. В Хисаря лечебно-възстановителния туризъм се представлява от ведомствените бази, които работят по НОИ . Той е ниско доходен и клиентите му не ползват допълнителни туристически услуги. Платежоспособните клиенти, включително и чужденците, които могат да задвижат туризма в града, търсят по-качествени медицински услуги и Wellness-процедури. Необходимо е активното участие на медицинските специалисти, които са изключително важни за качеството на предлагания продукт. Персоналът на балнеоцентровете трябва да е добре обучен, да познава балнеоложките услуги, така че успешно да ги рекламира. Трябва да се потърсят свободните ниши в областта на здравния туризъм, които могат да бъдат запълнени. Всички хора трябва да могат да си позволят балнеолечение, използвайки различни социални или стопански форми на здравния туризъм. Наличната база позволява това. Всеки европейски курорт се стреми да добавя нови услуги и лечебни програми, като изтъква специфичните качества за минералните си води. Затова Хисар трябва да има запазена марка на курорт! Целта е в близко бъдеще лечебният продукт на Хисар да достигне средноевропейско равнище. Основно предимство на нашия курорт са цените, които са няколко пъти по-ниски, отколкото в европейските курорти и Израел. В резултат на целенасочена политика и умело проведена рекламна кампания за налагане на нов имидж, Хисаря може да стане един модерен туристически център, който предлага качествен и престижен продукт.


България е най-проспериращата дестинация на германския пазар за последните 5 години. Вече се забелязва внушителен ръст и на британския пазар. Посещенията на чуждестранни туристи в страната за 2003 година са се увеличили с 17,31 %. За Хисаря имаме ръст от 9 % в летните уикендови посещения и 7,3 % в коледно-новогодишните. За съжаление процентът на чуждестранните гости в града все още е нищожен. Лек спад има в посещенията на тракийските храмове в Старосел, което специалистите отдават на лошата пътна мрежа. Анализаторите в туризма смята, че при липса на нови форсмажорни обстоятелства, 2004 година ще бъде година на възстановяване на пътуванията в световен мащаб, като истинско нарастване се очаква през 2005 година. Така че, имаме съвсем малко време да подготвим туристическите си обекти и да направим рекламата им.

За развитието на туризма в нашата община е необходимо да се предлагат и алтернативните му форми – еко туризъм, селски туризъм, ловен туризъм. На британския пазар хит са винените турове. Британците са известни ценители на виното. Необходимо е да се разработят специални програми за хора, които искат да преживеят нещо различно и да съчетават култура, вино и местна кухня. За любителите на природата можем да предложим орнитоложки маршрути, още повече, че на територията на общината се намират язовири, които са с международно значение за зимуването на водолюбиви птици.


Според данните на световната организация по туризъм в световен мащаб е засилен интереса на чуждестранните туристи към местата с културно-исторически забележителности. Изследванията показват, че 20 % от чуждестранните туристи пътуват по линията на културния туризъм, а 60 % желаят да съчетаят почивката си с посещение на културни забележителности. Тракийските паметници представляват голям интерес за чужденците, защото такива няма в Западна Европа.“Обектите с най-голям интерес в България са комплексът от гробница-храм и 6 други гробници край Старосел, Долината на тракийските царе, Перперикон и други”, твърдят международните туроператори. Трябва да се гордеем, че обекти от нашата община са първи в този списък. Разходите по тези обекти са сравнително малки, а приходите могат да бъдат големи. Богатият културен потенциал трябва да се свърже и със силна рекламна политика, която да акцентира на факта, че в района са най-богатите тракийски находки и това максимално да се използва при промоцията на общината, заедно с неговата природа, климат, минерални води!

Необходимо е насочване на рекламните кампании към по-млади потребители и осъвременяване на изразните средства, засилено рекламно присъствие в Интернет. Повишаване качеството на рекламните материали, правилна PR политика на местната власт и бизнеса. Защото вложените в реклама средства си струват цената и имат пряка връзка за изграждане положителен имидж на града, което пък директно води до повишаване на туристопотока и приходите от туризма.


ІV. Цели и дейности за изпълнение на програмата:

1. Основна цел:

Превръщане на община Хисаря в модерна и търсена туристическа дестинация.
2. Подцели:

- подобряване на туристическата инфраструктура на общината.

- насърчаване активността на местния туристически бизнес, обществените институции и

гражданите за опазване на туристическите и природни ресурси;

- обединяване усилията на цялата общност за повишаване качеството на туристическия продукт

и професионализма на кадрите за задоволяване изискванията на съвременния потребител;

- утвърждаване на Хисаря като запазена марка в балнеотуризма.

- намаляване на безработицата и създаване на по-добри условия на живот за населението на община Хисаря.

-повишаване на туристическата атрактивност на община Хисаря.

-утвърждаване на община Хисаря като нова туристическа дистинация чрез развитието на туризма във всичките му форми.

-формиране на екологична култура и навици у местното население , за опазване и възпроизводнство на околната среда и биоразнообразието.

- възможности за разширяване на бизнеса ,увеличаване на приходите и разширяване на пазарните ниши за туроператори,хотелиери,ресторантьори,на работещите във всички направления на туристическата дейност.



3. Дейности за изпълнение на програмата:
1. Поддържане на актуална база-данни за туристическите обекти в Хисаря и селищата от общината.

2. Сформиране на общинска комисия по качеството на туристическия продукт и изработване на система от критерии за оценка на качеството на туристическите услуги в хотели, почивни бази, частни квартири, музеи и други.

3. Приемане на конкретни мерки за привличане на инвестиции в туризма.

4. Провеждане на регулярни срещи с местния туристически бизнес за координиране дейностите по изпълнението на програмата за развитие на туризма.

5. Подобряване и обогатяване на общинската разликателна, атракционна и спортна инфраструктура с цел създаване на условия за широка спортно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност. Изграждане на тенис кортове; построяване на закрита спортна база; реконструкция и модернизация на градския стадион. Приемане на облекчени условия за инвеститори при изграждане на спортни обекти.

8. Подобряване достъпа до туристическите обекти и повишаване на тяхната естетичност – улици, шосейна мрежа, указателни и информационни табели и др.

9. Премахване на нерегламентираните сметища около града и селата.

10. Разработване на мероприятия за опазване и възстановяване на природните ресурси – минерална вода, паркове, горски фонд, флора и фауна.

11. Разработване на мероприятия, съвместно с културните и просветни институции за опазване на културно-историческото наследство и местния фолклор.

12. Проектиране и изграждане на места за отдих – пикник, развлекателни зони, беседки, места за наблюдения и други.

13.На базата на екологична значимост,история,археология ,легенди,ритуали и занаяти, изграждане , маркиране,и утвърждаване на туристически пътеки, обновяване на туристическата маркировка около Хисаря и хижите в Средна гора и издаване на маршрутни карти за различните видове туризъм – ловен, риболовен, еко, трекинг и други, съвместно с Ловно-рибарското дружество,Туристическите дружества на територията на общината , Държавното лесничейство и Общинския информационен туристически център.

14. Съвместно с ръководителите на балнеоцентровете да се разработят мерки за повишаване качеството на здравния туризъм и привеждането му в съответствие с модерните световните стандарти.

15. Разработване на програма, съвместно с местните медии за популяризиране на уникалните дадености на общината с цел убеждаване на гражданите в ползата от тяхното опазване. Провеждане на гражданска дискусия за новата визия на Хисаря и общината.

16. Съвместно с отдел “Просвета”, Туристическите дружества и Общинския център за работа с деца” да се разработи програма за екологично обучение на децата с цел опазване и популяризиране на природните дадености на общината.

17. Организиране и провеждане на ежегоден конкурс, съвместно с общинска фирма “БКС” за най-красиви и поддържани дворове, цветни градини и паркови зони с цел подобряване облика на града и превръщането му в своеобразна “цветна градина”.

18. Приемане на мерки за професионално обучение и преквалификация, според нуждите на туристическия бизнес в общината.

19. Обогатяване на културния живот в общината, съвместно с културните институции. Разработване на проект за ежегоден “Празник на водата” в Хисаря.

20. Включване на всички неправителствени организации и сдружения в съвместни дейности за повишаване туристическия имидж на общината.

21. Разширяване на електронния бизнес в туризма – повишаване качеството на Интернет страниците, включване в още портали и търсачки, увеличаване на он-лайн резервациите.

22.Провеждане на гражданска дискусия за новата визия на община Хисаря за развитието на туризма.

23. Изготвяне на рекламна и PR стратегия за туризма в общината.Провеждане на масирани рекламни кампании.


V. Финансиране

За успешното изпълнение на програмата е необходимо финансиране, което да продължи доизграждането на туристическата инфраструктура и повишаване на рекламата.

Финансирането ще се осъществи от пряко участие на общината в проекти, привличане на външни и вътрешни инвеститори, собствени средства и общи проекти с други НПО,продажба на услуги.


VІ. Очакван ефект от изпълнението на програмата

Успешната реализация на програмата ще има положителен ефект за съживяване на икономиката в общината. Ще се създадат условия за увеличаване на заетостта чрез разкриване на нови работни места и възраждане на свързаните с туризма отрасли – хранително-вкусова промишленост, услугите, транспорта и търговията. Ще се повиши търсенето на туристически услуги и културни мероприятия – концерти, театри, кино, фолклорни празници, екскурзии и други. Ще се създаде възможност за изграждане на Хисаря като туристически и културен център. Ще има предпоставки за възраждане на фестивалния живот на града.



1. Краткосрочен ефект – 2004 – 2007 година:

- благоустроени улици и пътища до туристически обекти;

- възстановена стара и изградена нова спортна база;

- благоустроени места за отдих и почивка сред природата;

- улеснен достъп на туристите до обектите;

- подобрен външен вид на града;

- новоизградена, модернизирана и осъвременена съществуваща туристическа база;

-подобрено качество на услугите.

- промяна в общественото мнение за важността на туризма за бъдещето на Хисаря;

- нови туристически услуги и рекламни материали;

- действаща рекламна стратегия и PR.
2. Дългосрочен ефект – до 2009 година

- разнообразен и качествен туристически продукт;

- задоволено туристическо търсене;

- наложена уникална марка “Хисар в балнеотуризма;

- повишена атрактивност на община Хисаря за туризъм и инвестиции;

- международна известност на курорта;

- увеличен брой на туристите;

- увеличени постъпления от туризъм и допълнителни услуги /спортни, културни,

анимация, търговия и други/;


  • повишен жизнен стандарт на местното население

  • съхранена околна среда ,традиции ,духовно и културно наследство.

  • Изградени екологични навици и култура у местното население.

  • Разработени нови планове и проекти за устойчивост и развитие на туристическите дейности

ВИДОВЕ ТУРИЗЪМ /чл.3/4/(т.1-8) /От Закона за туризъм/


- ВАКАНЦИОНЕН

- КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ

- ЕКОЛОГИЧЕН

- ЗДРАВЕН И БАЛНЕОЛОЖКИ

- СПОРТЕН

- СЕЛСКИ

-КОНГРЕСЕН



- ДРУГ


Verilənlər bazası müəlliflik hüququ ilə müdafiə olunur ©kagiz.org 2016
rəhbərliyinə müraciət