Ana səhifə

Химна на Светите братя Кирил и Методий на 21 европейски езика !!!


Yüklə 12.18 Kb.
tarix14.06.2016
ölçüsü12.18 Kb.
Химна на Светите братя Кирил и Методий на 21 европейски езика !!!

Официалната промоция на изданието с превода на химна на Светите братя Кирил и Методий на 21 европейски езика ще бъде на 16 март в Софийския университет, в рамките на посещението на европейския комисар по обучението, образованието, културата и езиковото многообразие Ян Фигел. Домакин на Ян Фигел ще бъде министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, по чиято идея "Върви, народе възродени!" бе преведен на езиците на страните членки на Европейския съюз и на румънски.

"Помечтах си, когато подписваме Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, другите народи да усетят духа на нашите букви, душата им... Кирилицата не е просто някаква екзотика, а е онова, което ни е изградило като нация", пише в предговора към изданието министър Меглена Кунева. Тя поставя ударението върху празничността при изпълнението на "българския всеучилищен химн" на 24 май - ден, в който не честваме битки и войни, а духа на знанието и вярата в него.

Химнът на Светите братя ще бъде представен пред еврокомисаря Фигел от състав на Детския радиохор под диригентството на проф. Христо Недялков. Българското национално радио става партньор при популяризирането на "Върви, народе възродени" на европейските езици .



Прелюбопитна е историята на създаването на химна. Автентичният текст от 14 строфи нееднократно е рязан, адаптиран, цензуриран в годините. Българският поет Стоян Михайловски пише в Русе химна, който се публикува за първи път в сп. "Мисъл" през 1892 г. Девет години по-късно композиторът Панайот Пипков го открива в учебника на свой ученик и написва музиката към него. Това се случва на 9 май 1901 г., а текстът така вдъхновил Пипков, че той написал нотите за четвърт час.

"Върви, народе възродени" е една от най-харесваните български песни и една от първите, които децата научават.


Verilənlər bazası müəlliflik hüququ ilə müdafiə olunur ©kagiz.org 2016
rəhbərliyinə müraciət