Ana səhifə

Д о к л а д за оценка за степента на въздействие върху защитена зона bg 0000618 „Видима“


Yüklə 473.47 Kb.
səhifə1/2
tarix14.06.2016
ölçüsü473.47 Kb.
  1   2

ИНТЕРСТРОЙКОНСУЛТ ООД ГАБРОВО


Д О К Л А Д
за

оценка за степента на въздействие върху защитена зона

BG 0000618 „Видима“

на инвестиционно предложение

Разширение на площадка на асфалтова база за склад за инертни материали, обслужващо хале и административно-битови и лабораторни помещения“

в поземлен имот № 65927.121.3, землище на гр.Севлиево, област Габрово



(ДОПЪЛНЕН)

Април, 2015г.



Съдържание:

Б) описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидроложки и геоложки промени и др.) както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение. 16

6. Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на инвестиционното предложение върху защитената зона и определяне на степента му на въздействие върху предмета на опазване на защитената зона в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки. 17

7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива. 18

8. Картен материал с местоположението на всички елементи на инвестиционното предложение спрямо защитената зона и нейните елементи. 19

9. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие съобразно критериите по чл. 22. 19

10. Наличие на обстоятелства по чл. 33 ЗБР, включително доказателстваза това и предложение за конкретни компенсиращи мерки по чл.34 ЗБР 20

11. Информация за използваните методи на изследване, включително времетраене и период на полеви проучвания, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събирането на необходимата информация 20

12.Документи по чл. 9, ал. 2 и 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. 23


Настоящият доклад за оценка на степента на въздействие върху защитена зона BG0000618 “Видима” е изготвен в изпълнение на възлагателна поръчка от страна на „ИНФРАСТРОЕЖИ”ООД- гр.Севлиево, ул. „Братя Бъкстон” 3, ЕИК 107538885. Основание за процедурата са чл.31 (10) от Закона за биологичното разнообразие (обн. ДВ. бр.77 от 9 Август 2002г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.94 от 16 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.19 от 13 Март 2009г., изм. ДВ. бр.80 от 9 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.62 от 10 Август 2010г., изм. ДВ. бр.89 от 12 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.19 от 8 Март 2011г., изм. ДВ. бр.33 от 26 Април 2011г., изм. и доп. ДВ бр. 32 от 24.04.2012г., изм. и доп. ДВ бр. 59 от 03.08.2012г., изм. ДВ бр.77 от 09.10.2012г., изм. ДВ бр. 15 от 15.02.2013г., изм. и доп. ДВ бр. 27 от 15.03.2013г., изм. ДВ бр. 66 от 26.07.2013г.) и чл.21 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (в сила от 11.09.2007 г., приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г., обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г., изм. ДВ. бр.81 от 15 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 2011г., изм. ДВ бр. 94 от 30.11.2012г.). Изготвянето на Доклада е изискано с Решение № 03/О-ОС/2014г. на Регионална инспекция по околната среда и водите- Велико Търново поради факта, че инвестиционното предложение попада в границата на защитена зона „Видима” (фиг.1), код BG0000618, обявена в съответствие с Директива на ЕС за опазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна и поради следните мотиви:



  • Очаква се реализацията на инвестиционното предложение да доведе до площна загуба, увреждане и фрагментация на природното местообитание 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс, предмет на опазване в защитена зона BG0000618 „Видима”.

  • Има вероятност да бъдат унищожени, увредени или фрагментирани местообитания, и/или прекъснати биокоридорни връзки на видове като видра (Lutra lutra), пъстър пор (Vormela peregusna), шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), голям гребенест тритон (Triturus karelinii) и др., предмет на опазване в защитената зона.

  • Бъдещата урбанизация и индустриализация на имота, както и продължителния период на реализация, има вероятност да предизвика различно по продължителност и интензивност безпокойство на някои видове, което е възможно да доведе до прогонването им от сегашните местообитания, респективно до промяна във видовия състав, числеността и плътността на популациите им.

  • Има вероятност от кумулативни отрицателни въздействия върху защитена зона BG0000618 „Видима” в съчетание с други съществуващи или бъдещи планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, включващи и развиване на промишлени дейности в границите на защитената зона.

Оценка на степента на въздействие е разработена от екип в състав:

Иванка Копчева – Иванова, доктор по биология

Юлиан Александров Маринов, биолог

Фиг.1. Разположение на Защитена зона „Видима” и на имот 65927.121.3 спрямо нея




  1. Анотация на инвестиционното предложение (ИП)

Инвеститорът възнамерява да реализира строителство на депа за складиране на инертни материали и суровини за производство на асфалтови смеси, обслужващо хале и административно-битови и лабораторни помещения. Площта на застрояване е около 800 кв.м.

ИП ще се осъществи в поземлен имот №65927.121.3 от кадастралната карта на гр. Севлиево, област Габрово (фиг.2). Площта на имота е 9,260дка, представлява „пасище” кат.III съгласно скица № 15-5354-27.11.2013г. от СГКК-гр.Габрово. Имотът е собственост на инвеститора, съгласно нотариален акт № 92, том 13, рег.4974, дело 1940 от 20.12.2012г. Граничи с имоти от КК на гр. Севлиево, както следва:

Север- ПИ №65927.121.10, собственост на инвеститора, представляващ функционираща асфалтова база.

Изток- ПИ №65927.121.2, представляващ „пасище, мера“, частна собственост.

Юг- ПИ №№65927.121.4…5…6, представляващи „пасище, мера“, частна собственост. ПИ №65927.121.9, представляващ общински път, IV категория.

Запад- ПИ №65927.125.106, представляващ общински път, IV категория.




Фиг.2. Разположение на ПИ 65927.121.3 спрямо Кадастралната карта на гр.Севлиево
Срокът за изпълнение на строителството е едноетапен, до 2016г. и ще се предхожда от промяна на предназначението на земеделската земя. Транспортното обслужване на имот 65927.121.3 ще се извършва по съществуващите асфалтови пътища /общинска собственост/ в съседство.

Електрозахранването ще се осигурява чрез електропреносната мрежа. Водоснабдяването ще се осъществи от наличната водопроводна мрежа.

За третиране на битовите отпадъчни води ще се използва съществуващото локално пречиствателно съоръжение на асфалтовата база.


  1. Описание на характеристиките на други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които в съчетание с оценяваното инвестиционно предложение могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитената зона

За целта бе използвана справка от РИОСВ-Плевен и РИОСВ-Велико Търново за процедираните инвестиционни предложения/програми/проекти в периода 2007г. до сега. На територията на РИОСВ-Плевен те са 11, като 6 са прекратени. От останалите 5, две са за добив на инертни материали от руслото на реката, едно е за изграждане на МВЕЦ, едно е за промяна на начина на трайно ползване от „нива“ в „трайни насаждения“ и едно е план-извлечение за промяна на вида на сечта в горски фонд. На територията на РИОСВ-Велико Търново са одобрени следните планове,програми и проекти: Програма за управление на дейностите по отпадъците на община Севлиево за периода 2010-2013; Общ устройствен план на община Севлиево и Общински план за развитие (ОПР) на Община Севлиево за периода 2014-2020. Същите очертават общи стратегически рамки за развитие на община Севлиево и сами по себе си не може да водят до кумулативен ефект на въздействие върху ЗЗ”Видима”. Всяко бъдещо инвестиционно предложение, произтичащо от тях, подлежи на самостоятелна оценка за въздействието. Процедирани са 7 инвестиционни предложения, като едното включва съседната асфалтова база на същият инвеститор. Другите са: Първоначално залесяване на неземеделски земи в землището на с. Сенник, Изграждане на гробищен парк в с. Душево, Газоснабдяване на община Севлиево - разпределителен газопровод от гр.Севлиево до с.Горна Росица - 2 етап и три мини ВЕЦ при с.Душево, Сенник и Градница.

В таблица №1 броят на ИП/програми/планове е разпределен по тип и площ, съгласно Натура 2000 Стандартния формуляр на ЗЗ”Видима”.

Таблица № 1. Брой на ИП/П/П, разпределени по тип и площ:

Код

Име

ИП/П,П

бр.в ЗЗ


Площ

дка


150

Реорганизация на селскостопански земи

1

1,70

162

Изкуствено залесяване

1

9,48

164

Горскостопански сечи

1

61,00

300

Добив на пясък и чакъл

2

5,69

401

Текуща урбанизация

1

13,00

410

Индустриални или комерсиални зони

2

3,04

510

Енергиен транспорт

4

8,56




Общо

12

102,47

Общата площ на допуснатите ИП/П/П е около 103 дка, което е 0,57% от площта на защитената зона (18230дка). От тези 103 дка, 61 са за „промяна вида на сечта” в горския фонд. Те не могат да се считат за загуба на местообитания поради факта, че сечите би следвало да се извършват съобразно изискванията за горскостопански дейности в защитените зони от Натура 2000 и да не водят до намаляване на благоприятният природозащитен статус на местообитанията. Същото важи и за добива на инертни материали от руслото на реката, чиято реализация има временен характер и не води до загуба на местообитания. Инвестиционното предложение „промяна на НТП от „нива” в „трайно насаждение” също на практика не води до загуба на природни местообитания. Така реално може да се говори само за около 35 дка отнета площ от местообитанията в защитената зона или около 0,19% от територията на зоната.

Имотът, в който ще се реализира настоящото инвестиционно предложение, представлява „пасище”, съгласно представената от Възложителят скица от СГКК- Габрово. Ето защо можем да приемем, че основната насока на кумулиране на отрицателно въздействие ще бъде по отношение на територии със сходен начин на трайно ползване- ливади, пасища, ниви и храсти. Съгласно стандартния Натура формуляр на зоната, територията с този начин на трайно ползване съставлява 75% от площта на зоната или около 13673 дка (табл. № 2).

Таблица № 2: Класове земно покритие, кореспондиращи с настоящето ИП.

Класове земно покритие

% покритие

дка

Друга орна земя

37

6745,1

Сухи тревни съобщества, степи

38

6927,4

Общо покритие

75

13673,5

Споменатите по-горе 8бр. инвестиционни предложения биха могли да кумулират известно отрицателно въздействие върху ЗЗ с инвестиционното предложение, предмет на настоящата оценка. Прилагайки принципа за допускане на максимално възможно негативно въздействие приемаме, че целия имот ще бъде повлиян от реализацията на инвестиционното предложение. Така заедно с него общата площ на отнетите местообитания възлиза на около 44дка, което е 0,24% от площта на зоната или 0,32% от площта на сходните местообитания. Виждаме, че това е процент твърде нисък (далеч под 1%), за да можем да говорим за осезателна загуба на сходни местообитания в границата на защитената зона.


  1. Описание на елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху защитената зона или нейните елементи.

Както се спомена, разглежданото инвестиционно предложение предвижда изграждане на складови, обслужващи и административно-битови помещения в имот, собственост на инвеститора. Като всяка строителна дейност се очакват следните етапи от неговото осъществяване:

  • Фаза на проектиране

  • Фаза на строителство

  • Експлоатация

Фазата на проектиране е от изключително значение за залагане на бъдещите законосъобразни, функционални, ефективни и икономични параметри на обекта. Наред с това тя трябва да предвижда и всички възможни мерки за безопасност и опазване на околната среда.

Във фазата на строителството има няколко аспекта, касаещи евентуалното негативно въздействие върху защитената зона: продължителност и срокове на работа, достъп на техника, пряко унищожаване на екземпляри от видове и местообитания, визуално и шумово безпокойство на видове, замърсяване на прилежащи терени. Мащабите на инвестиционното предложение не са големи, поради което факторът продължителност не е от съществено значение- ще се реализира в рамките на 1-2 сезона. Извършването на строителството ще доведе до пряко унищожаване на растителността на територията на самото строителство. Поради дългогодишната човешка намеса, тук тя е представена от вторично развили се рудерални, антропогенни видове. Налични са 6бр. черен бор Pinus nigra. Строителството е свързано с извършване на изкопни дейности, доставка на материали, извоз на отпадъци, което предполага използване на едрогабаритна техника. Това обаче няма да окаже съществено въздействие върху зоната тъй като асфалтовият път за достъп преминава покрай самия имот. Пряко унищожаване на екземпляри от животински видове е малко вероятно, тъй като те напълно отсъстват на територията на имота или появата им е случайна. Безпокойство на видовете е най-вероятното въздействие, което може да се допусне и касае намиращите се в съседство територии. Замърсяване на околните имоти би могло да се допусне при неспазване на трудовата и технологична дисциплина, но следва да е обект на строг контрол и самосъзнание. По своята същност исканото строителство не е източник на значими количества строителни отпадъци.

По време на последващата експлоатация могат да бъдат идентифицирани следните възможни въздействия: визуално и шумово безпокойство на животински видове в района, замърсяване на околни територии с битови отпадъци, замърсяване на с отпадъчни води. Присъствието на хора в и около населената сграда безусловно ще допринесе за цялостното въздействие върху наличната в района фауна. Това обаче е пренебрежимо незначително на фона на фактическата урбанизация към момента и общото ниво на безпокойство, предизвикано от цялостното застрояване и присъствие на хора в района. От западна и южна страна преминават асфалтирани пътища. От източна страна в близост преминава изключително натоварения денонощно републикански път за Габрово и за Севлиево (респ. за София и Плевен и за Шипченския проход). От северна страна се намира функциониращата асфалтова база на инвеститора. Вземайки в предвид това, може с голяма сигурност да се твърди, че имотът, предмет на ИП и прилежащите територии са силно ограничени по отношение на интерес и достъп от страна на наличната фауна в района. Самият имот не представлява подходяща територия за изхранване, почивка, размножаване или преминаване на животни, с изключение вероятно на някои синантропни и нечувствителни видове дребни бозайници и птици (гризачи, порови, врабчоподобни, вранови и совоподобни). При теренната работа във временни локви се установиха отделни индивиди от голяма водна жаба Pelophylax ridibundus и следи от лисица Vulpes vulpes.

Що се отнася до евентуалното замърсяване с битови отпадъци и битово-фекални води, инвеститорът е заложил организирано извозване на отпадъците и ползване на съществуващото локално пречиствателно съоръжение на асфалтовата база.



  1. Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на опазването им и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение

Защитените зони в България са елементи от Националната екологична мрежа като част от Европейската екологична мрежа „Натура 2000”. Едни от тях се обявяват за опазване на природни местообитания и местообитания на видове по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Останалите са обявени за опазване на местообитанията на видовете птици по Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици, както и за опазване на територии, в които по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция се струпват значителни количества птици.

Защитена зона „Видима“ е включена в списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, приет с РМС 122/02.03.2007г.(ДВ бр.21/2007г.). Отнася се към тип К- Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците (ЗЗ“Велчево“). Площта и е 18 230,50 дка, а средната надморска височина 363м. Разположена е между градовете Севлиево и Априлци. Административно попада в Габровска и Ловешка област, общини Севлиево, Троян и Априлци. Включва течението на едноименната река, както и гори и земи разположени около него. Релефа е хълмист до ниско-планински. Преобладават тревните съобщества (ливади, пасища и мери), обработваемите земи и водните площи. Горската растителност е основно широколистна и храстова, като най-голям е делът на алувиалните гори с елши, върби и полски или планински ясен.


4.1. КАЧЕСТВО И ЗНАЧИМОСТ

Разположението на ЗЗ”Видима” около едно от значимите водни течения в Централна Северна България, както и ниската заселеност на региона, обуславят сравнително богатото биологично разнообразие и съхраненост на хабитатите тук. В границите на мястото са включени както ценни водни, крайречни и тревни местообитания, така и местообитания на консервационно значими животински видове. Тук се поддържат представителни популации на видра Lutra lutra, жълтокоремна бумка Bombina variegata, черна (балканска) мрена Barbus meridionalis, балканска кротушка Gobio kessleri и ручеен рак Austropotamobius torrentium. Зоната е представителна за дърдавеца Crex crex и орела-змияр Circaetus gallicus.


4.2.УЯЗВИМОСТ

Районът на ЗЗ”Видима” е лесно достъпен за посетители, поради неголямата си надморска височина и наличието на селища и пътища. Природата силно се влияе от традиционното ползване на пасищата, обработваемите земи, водните площи и горско-стопанските дейности. Заплаха представляват ширещото се бракониерство (по отношение на лова и риболова), както и неорганизираното замърсяване с отпадъци. От значение са и всякакви действия свързани с промяна на хидрологичния режим и промяна на предназначението на земите. Зоната към момента не е обект на крупни инвеститорски интереси и застрояване.


4.3. ОБЯВЯВАНЕ И ДРУГ ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА

Защитена зона „Видима“ е включена в списъка на защитените зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, приет с РМС 122/02.03.2007г.(ДВ бр.21/2007г.). За зоната все още няма издадена заповед за обявяване и изготвен и приет план за управление. В защитената зона няма обявени защитени територии. Частично се припокрива със защитена зона по Директивата за птиците BG0002111 „Велчево”.


4.4. СОБСТВЕНОСТ

В стандартния Натура формуляр на зоната липсва информация за баланса на териториите по вид на собствеността.


4.5. ПРЕДМЕТ НА ОПАЗВАНЕ в защитена зона „Видима“ с идентификационен код BG0000618 са следните:
4.5.1. Природни местообитания:

- 6110 Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

- 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

- 9150 Термофилни букови гори

- 9180 Смесени гори от съюза Tilio- Acerion върху сипеи и стръмни склонове

- 91Е0 Алувиални гори с Alnus glutinosa Fraxinus и excelsior


4.5.2. Бозайници

- широкоух прилеп Barbastella barbastellus

- видра Lutra lutra

- европейски вълк Canis lupus

- дългокрил прилеп Miniopterus schreibersi

- дългоух нощник Myotis bechsteini

- остроух нощник Myotis blythii

- дългопръст нощник Myotis capaccinii

- трицветен нощник Myotis emarginatus

- голям нощник Myotis myotis

- средиземноморски подковонос Rhinolophus blasii

- южен подковонос Rhinolophus euryale

- голям подковонос Rhinolophus ferrumequinum

- малък подковонос Rhinolophus hipposideros

- подковонос на Мехели Rhinolophus mehelyi

- пъстър пор Vormela peregusna


4.5.3. Земноводни и влечуги

- жълтокоремна бумка Bombina variegata

- обикновена блатна костенурка Emys orbicularis

- шипоопашата костенурка Testudo hermanni

- голям гребенест тритон Triturus karelinii
4.5.4. Риби

- черна (балканска) мряна Barbus meridionalis

- обикновен щипок Cobitis taenia

- балканска кротушка Gobio kessleri

- европейска горчивка Rhodeus sericeus amarus

- балкански щипок Sabanejewia aurata


4.5.5. Безгръбначни

- ручеен рак Austropotamobius torrentium

- бисерна мида Unio crassus

- обикновен сечко Cerambyx cerdo

- бръмбар рогач Lucanus cervus

- буков сечко Morimus funereus

- алпийска розалия Rosalia alpina
4.5.6. Растения

- обикновена пърчовка Himantoglossum caprinum


4.6. ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ са:

4.6.1.Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

4.6.2. Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;

4.6.3. Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.



  1. Описание и анализ на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитената зона:


А) описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете- предмет на опазване в защитената зона

Защитена зона „Видима” има за цел опазване на местообитания и на местообитания на видове съгласно посочените по-горе. Самото инвестиционно предложение ще се реализира в имот, респективно в район, чиято степен на урбанизация е висока. Територията на имота е напълно обезлесена (с изкл. на 6бр. черен бор Pinus nigra) и се определя като „пасище“. Ето защо в резултат на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І”, обособена позиция 6: „Картиране и определяне природозащитното състояние на висши растения, мъхове и природни местообитания“, площта първоначално е идентифицирана като местообитание 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс- Hydrophilous tall herb fringe communities of plains and of the montane to alpine levels.

Типът местообитание на високотревните ценози се формира по бреговете на реките и потоците и в покрайнините на горите, при наличие на висока почвена и въздушна влага. Наклонът на терените е различен и варира от 5-10° до 60°. Изложението също е различно и не играе определяща роля за флористичния състав. Силно ограничено по площ встрани от водните потоци, местообитанието обикновено следва тяхното течение, понякога стотици метри без или с прекъсване. Във високотревната растителност растения с различна височина заемат цялото пространство от нивото на водата до 1,5 - 2 м височина. Проективното им покритие почти винаги е максимално – 100%.

Високотревните съобщества се отличават с изключително богат флористичен състав, който се променя в зависимост от надморската височина, поради което са обособени три подтипа (Кавръкова, В., Димова, Д., Димитров, М., Цонев, Р., Белев, Т., Раковска, К. (ред.). 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Второ, преработено и допълнено издание. София, Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма и федерация „Зелени Балкани”):



Подтип 1 - Субалпийски и алпийски високотревни съобщества - (37.8 – Хигрофилни съобщества от високи многогодишни треви в планинския и алпийския пояс от клас Betulo – Adenostyletea)

Основна част от високотревните фитоценози в планините са локализирани в долния субалпийски подпояс – над 1600 м н.в. и в долната половина на горния субалпийски подпояс – около 1900 – 2200 м н.в., рядко достигат до 2500 м н.в. Поради голямата надморска височина този подтип е разпространен във високите части на всички планини в България.

Поради ниската надморска височина този подтип не може да присъства в изследвания район.
Подтип 2 - Континентални високотревни съобщества в долните поречия на реките. (37.13 Заливаеми поляни и ливади в крайречните гори обрасли с високи треви - Veronico longifoliae-Lysimachion vulgaris от Molinio-Arrhenateretea.)

Този подтип на местообитанието е характерен за долните и ниски участъци от поречията на големите реки и р. Дунав. Това са крайречни ивици, а също така и поляните в алувиалните върбово-тополови гори, в периферията на блатата. Често пъти има вторичен произход, като в състава им влизат и много рудерали и неофити. Почвата е еутрофна и азотно замърсена от разливите на реките.

Изследвания район е разположен в близост до средното течение на реките от водосбора. Този факт, както и липсата на заливаеми поляни и ливади налагат извода, че този подтип не може да е разпространен на обследваната територия.
Подтип 3 – Високотревни съобщества в низините и предпланините. (37.71 – Влажни и нитрофилни високотревни съобщества край водните течения и по границите на горите принадлежащи на разредите Glechometalia hederaceae и Convolvuletalia sepium (съюз Aegopodion podagrariae и Filipendulion)

Това са съобщества, които формират нешироки ивици, на откритите и слабо засенчени места, край течаща вода в низините (до около 1000-1300 м н.в.), най-често върху чакълеста или глинеста основа. Почвите са богати и обикновено са умерено до силно нитрифицирани. Видовият състав зависи от степента на засенчване. Характерни растения са Angelica sylvestris, Equietum ramosissimum, Equisetum telmateja, Scrophularia umbrosa, Crepis paludosa, Epilobium hirsutum, Lythrum salicaria, Lycopus europaeus, Leonurus cardiaca, Althaea officinalis, Calystegia sepium, Rubus caesius, Urtica dioica, Nepeta cataria, Berula erecta, Stachys palustris, Leersia oryzoides, Eupatorium cannabinum, Dipsacus laciniatus, Mentha aquatica, Mentha longifolia, Echinochloa crus-galli, Agrostis verticillatum, Bidens cernua, Humulus lupulus, Glechoma hederacea, Geum urbanum, Chelidonium majus, Physalis alkekengi, Parietaria erecta, Smyrnium perfoliatum, Anthriscus sylvestris, Aegopodium podagraria, Inula helenium, Alliaria petiolata, Carex pendula, Heracleum sibiricum, Galeopsis speciosa, Geranium robertianum, G. рhaeum, Cucubalus baccifer, Sachys sylvatica, Telekia speciosa, Circaea lutetiana, Impatiens noli-tangere, Silene dioica, Lamium album, Lysimachia punctata. В предпланинските райони се увеличава участието на видове, като Petasites hybridus, Inula helenium, Filipendula ulmaria, Chaerophyllum hirsutum, Angelica pancicii, Caltha palustris.

При посещение на терен в имота, предмет на инвестиционното предложение се установиха следните растителни видове: Sambucus ebulus, Sonchus oleraceus, Cephalaria transsilvanica, Cichorium intybus, Cynodon dactylon, Elymus repens, Inula helenium, Urtica dioica , Erygeron аcer, Chenopodium álbum, Amaranthus retroflexus, Arctium lappa, Malva sylvestris, Conyza canadensis, Crepis setosa, Daucus carota, Artemísia vulgaris, Dipsacus laciniatus, Echinochloa crus-galli, Botriochloa ischaemum, Agrimonia eupatoria, Setaria viridis, Convolvulus arvensis, Solanum nigrum, Lactuca serriola, Onopordium acanthium, Carduus acanthoides, Cornus sanguinea, Ulmus minor.

Силният антропогенен натиск в района; наличието основно на рудерални видове, в това число самосевки от домат (Lycopersicon esculentum) и сорго (Sorghum technicum); липсата на типичните индикаторни видове за местообитание 6430 и липсата на достатъчно проективно покритие на тревните видове(около 50%) доказват отсъствието на местообитание 6430 „Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс” в изследвания полигон. Установените при теренните работи един стрък Inula helenium, няколко стръка Dipsacus laciniatus и антропофитите Urtica dioica и Echinochloa crus-galli не би следвало да играят съществена роля при определяне на типа и подтипа местообитание, поради ниското обилие и голямата отдалеченост и изолираност на изследвания имот от речното течение.

По всяка вероятност площта и преди антропогенната намеса не е била с това местообитание. Наличието на видовете Botriochloa ischaemum, Agrimonia eupatoria, Inula helenium, както и на издънки от Cornus sanguinea и Ulmus minor са показател, че по всяка вероятност преди много време местообитанието е било горско или по-вероятно, в зависимост от режима на ползване, да е било тревно местообитание от типа 6510 – Низинни сенокосни ливади.

Към момента изследваната площ не отговаря на никое от местообитанията от Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие и на Директива 92/43/ЕЕС( Натура 2000).

Теренните наблюдения върху териториите граничещи с разглежданата показват, че в тях също не се откриват растителни елементи индикаторни за местообитания, предмет на опазване в защитената зона. Наличието на такива би могло да се очаква в някои по-отдалечени имоти, но те са изолирани от площта на инвестиционното предложение от натоварени пътища от републиканската пътна мрежа и от самата река. Това изключва възможността реализацията на ИП да окаже пряко въздействие върху местообитания в района на инвестиционното предложение.

Районът на имота, предмет на инвестиционното предложение, показва висока степен на урбанизация, предизвикана от натоварената транспортна инфраструктура, съседната индустриализация и близостта на общинския град. По отношение на целевите за зоната и предмет на опазване видове диви животни, за повечето със сигурност може да се твърди, че не обитават временно или трайно територията на имота и околните площи. Имотът е възможно да се ползва от някои видове прилепи за ловна територия, без обаче да се предполага вероятност от някакво негативно въздействие върху тяхните популации.

По отношение на животинските видове, предмет на опазване в защитената зона и предмет на настоящата оценка, вероятността от въздействие е онагледено в табл. № 3 по следния начин:
Таблица № 3: Вероятност от въздействие на ИП върху целевите видове, предмет на опазване в защитена зона „Видима“:


Вид

Местна

популация



Миграционна популация

Оценка

Размн.

Зимув.

Премин.

Попул.

Опазв.

Изолир.

Цял.оц.

Прил. II на Дир. 92/43/ЕЕС

























1.Широкоух прилеп

Barbastella barbastellus

2. Дългокрил прилеп

Miniopterus schreibersi

3. Дългоух нощник

Myotis bechsteini

4. Остроух нощник

Myotis blythii

5. Дългопръст нощник

Myotis capaccinii

6. Трицветен нощник

Myotis emarginatus

7. Голям нощник

Myotis myotis

8. Средиземноморски подковонос

Rhinolophus blasii

9. Южен подковонос

Rhinolophus euryale

10. Голям подковонос

Rhinolophus ferrumequinum

11. Малък подковонос

Rhinolophus hipposideros

12. Подковонос на Мехели

Rhinolophus mehelyi

P
P
P
P
P
P
P
P
P
P
P
P







C
C
C
C
C
C
C
C
D
C
C
D

B
B
B
B
B
B
B
B

B
B




C
C
C
C
C
C
C
C

C
C




C
C
C
C
C
C
C
C

C
C



Имотът е възможно да се ползва от някои видове прилепи за ловна територия, без обаче да се предполага вероятност от

някакво негативно въздействие върху техните популации. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху



видoвете.

13. Европейски вълк (Canis lupus)

P










D










Видът не присъства на територията на ИП. Според Информационната система за ЗЗ от Натура2000 района не представлява

потенциално местообитание или биокоридор за вида. Няма да има отнемане на местообитания и безпокойство. Не се очаква



значително отрицателно въздействие.

14. Видра (Lutra lutra)

6-7i










C

A

C

A

Видът не присъства на територията на ИП. Поради отдалечеността си от водното течение и изолираността си имота не

представлява ловна територия или биокоридор. Няма да има отнемане на местообитания и безпокойство. Не се очаква



значително отрицателно въздействие.

15. Пъстър пор (Vormela peregusna)

P










C

B

C

B

Според Информационната система за ЗЗ от Натура2000 цялостното природозащитно състояние на вида в ЗЗ

”Видима” е неблагоприятно-незадоволително. Не са установени екземпляри от вида в зоната. Територията на имота е

оценена като слабо пригодна. Хранителната база в ЗЗ е оценена като бедна – субоптимална хранителна база с

невисока плътност. Като цяло липсва достатъчна информация за разпространението на вида. Следи от вида не бяха

установени на територията на имота и района и при нашата полева работа. Вероятността за присъствие на екземпляри в

района на имота е незначителна, поради близостта на града и постоянното присъствие на хора.Теоретично е възможно да

използва площта на имота като ловна територия, но липсват видовете, представляващи хранителна база- лалугер и др.

гризачи. Няма да има отнемане на местообитания и безпокойство. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху



вида.

16. Жълтокоремна бумка

(Bombina variegata)

17. Обикновена блатна костенурка

(Emys orbicularis)

18. Голям гребенест тритон

(Triturus karelinii)

C
P
P










C
C
C

A
A
A


C
C
C

A
B
B

Видовете не присъстват на територията на ИП. Няма да има отнемане на местообитания и безпокойство. Не се очаква

значително отрицателно въздействие.

19. Шипоопашата костенурка

(Eurotestudo hermanni)

P










D










Според Информационната система за ЗЗ от Натура2000 цялостното природозащитно състояние на вида в ЗЗ

”Видима” е неблагоприятно-незадоволително. Не са установени екземпляри от вида в зоната. Територията на имота е

оценена като слабо пригодна. Като цяло липсва достатъчна информация за разпространението на вида. Костенурки

не бяха установени на територията на имота и района и при нашата полева работа.. Вероятността за наличие на екземпляри в

района на имота е незначителна, поради близостта на града и постоянното присъствие на хора. Наблюдава се много висока

степен на фрагментация и изолираност на разглежданата територия поради наличие на пътища и водни течения от всички



страни. Няма да има отнемане на местообитания и безпокойство. Не се очаква значително отрицателно въздействие върху

вида.

20. Черна (балканска) мряна

Barbus meridionalis

21. Обикновен щипок

Cobitis taenia

22. Балканска кротушка

Gobio kessleri

23. Европейска горчивка

Rhodeus sericeus amarus

24. Балкански щипок

Sabanejewia aurata

C
R
R
C
R










B
C
C
C
C

A
B
A
A
A

B
C
B
C
B

A
B
A
B
C

Видовете не присъстват на територията на ИП. Няма да има отнемане на местообитания и безпокойство. Не се очаква

значително отрицателно въздействие.

25. Ручеен рак

Austropotamobius torrntium

26. Бисерна мида

Unio crassus

27. Обикновен сечко

Cerambyx cerdo

28. Бръмбар рогач

Lucanus cervus

29. Буков сечко

Morimus funereus

30. Алпийска розалия

Rosalia alpina

C
R
R
R
R
R










C
C
C
C
C
C

A
A
B
B
B
B


C
C
C
C
C
C


A
B
C
C
C
C


Видовете не присъстват на територията на ИП. Няма да има отнемане на местообитания и безпокойство. Не се очаква

значително отрицателно въздействие.

31. Обикновена пърчовка

Himantoglossum caprinum

R










C

B

C

B

Видът не бе установен на територията на имота и в района. Няма да има отнемане на местообитания. Не се очаква значително отрицателно въздействие.

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, използват обекта през зимата.

Премин. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на перата извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). За някои видове със специална размножителна система, са отчетени отделно мъжките и женските индивиди, съответно с индекс (m) или (f). В случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната популация. Използван е следния модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p >2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна степен, тя трябва да бъде посочена в четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B)добра стойност; C) значима стойност.
Въз основа на така извършеният анализ на въздействието на ИП върху видовете диви животни, предмет на опазване в защитената зона, може да се направят следните заключения относно вероятността от неблагоприятно въздействие:

За повечето от видовете, предмет на опазване в зоната, въздействието от строителството и последващата експлоатация на обекта е нулево поради следните основни причини:



  1. Видът не присъства целогодишно в района на ИП.

  2. Видът притежава биологични особености и жизнена дейност, които не са в конфликт с характеристиките на ИП.

За някои видове прилепи може да се предположи вероятно въздействие от степен „незначително“, поради факта, че е възможно да използват имота като ловна територия или за преминаване. Със сигурност обаче това са изолирани случаи, имайки в предвид увредената площ и разположението и околните урбанизирани територии. Относно пъстрия пор и шипоопашатата костенурка приемаме с по-голяма вероятност отсъствие от инвестиционния имот и района поради високата урбанизация, фрагментация и липсата на хранителна база.
  1   2


Verilənlər bazası müəlliflik hüququ ilə müdafiə olunur ©kagiz.org 2016
rəhbərliyinə müraciət