Ana səhifə

Циркус седемте езера


Yüklə 39.29 Kb.
tarix09.06.2016
ölçüsü39.29 Kb.
ЦИРКУС СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА

В района на Седемте езера са представени два растителни пояса. Субалпийският храстов пояс (пояс на клека) заема най-долните циркусни стъпала. Растителната покривка е формирана от фитоценози на клека (Pinus mugo), картъла (Nardus stricta), средна ливадина (Poa media), скална полевица (Agrostris rupestris). Основен компонент в субалпийския пояс, в района на Седемте езера, са фитоценозите на картъла (Nardus stricta). Те заемат не само понижените части около езерата, но и билата. В различни растителни асоциации участва рилската иглика (Primula deorum), която е ендемична за планината.

В Алпийския безлесен пояс основните фитоценози са на качулата гъжва (Sesleria comose), извитата острица (Carex curvula).Разпространени са фитоценози на синята боровинка (Vaccinium uliginosum) и по-рядко на черния емпетрум (Empetrum nigrum), със съдоминанти исландски лишей (Cetraria islandica). В района на Седемте езера интересна е хианофилната крайснежна растителност от тревиста върба (Salix herbacea), назъбенолистно лютиче (Ranunculus crenatus), клинолистна иглика (Primula minima) и др. Върху варовитите жилки в циркуса най-интересни са алпийските съобщества на сребърник (Dryas octopetata). Във високите части има много сипеи от различни по размер скални късове, както и скални разкрития, по които се срещат фитоценози, формирани от лишеи и мъхове.

Флористичноито богатство е изключително разнообразно.. Установени са 178 вида висши растения, разпределени в 44 семейства. В Червената книга на България са включени 17 вида, от които 15 с категория рядък и 2 с категория застрашен. Ендемитите са 17, от които 5 български и 12 балкански. Особен интерес представлява разпространението на вида рилска иглика (Primula deorum Vel.), който е локален ендемит за Рила, с категория рядък по IUCN. По склоновете на циркуса могат да се видят: златиста кандилка (Aquilegia aurea Janca), петниста тинтява (Gentiana punctata L.), черен емпетрум (Empetrum nigrum), високопланинско лъжниче (Armeria alpine Willd,.), български омайник (Geum bulgaricum Panc.), брашнеста иглика (Primula farinosa L.), рилска власатка (Festuca riloensis Markgr.-Dannb.) и още редица редки и застрашени видове.

Фаунистичното разнообразие в района също е богато. От безгръбначната фауна (без насекомите) са установени 1135 вида, от които 15 локални, 99 български и 25 вида балкански ендемити. Редките (стенотипни) таксони са 477, глациални реликти 133, преглациални реликти 136. Консервационно значими са популациите на 26 вида. Групите, които са изследвани са едноклетъчни (Protozoa), ротатории (Rotatoria), ракообразни (Branchiopoda), низши ракообразни (Copepoda), паяци (Araneae), многоножки (Myriapoda). Разнообразието от насекоми е представено от 747 вида, от които 66 български и 25 вида балкански ендемити. Редките таксони са 171, глациалните реликти са 217, а преглациалните 8. Защитени по IUCN са 20 вида, а индицаторни по CORINE - 24.

От земноводните и влечугите в района се срещат планинската водна жаба (Rana temporaria) и живородния гущер (Lacerta vivipara) глациални реликти; медянката (Coronella austriaca) и усойницата (Vipera berus) индикаторни видове за CORINE. Може да се видят още слепока (Anguis fragilis) и дъждовника (Salamandra salamandra). Ихтиофауната е представена от балканската пъстърва (Salmo trutta fario) и лешанката (Phoxinus phoxinus). От птичето царство се срещат най-вече петрофилни (скалолюбиви) видове, като хайдушката гарга (Pyrrhocorax graculus /L./) и скалолазката (Tichodroma muraria). Гарванът (Corvus corax) и обикновената ветрушка (Falco tinnunculus) също се срещат в района. Видове, като балканската ушата чучулига (Eremophila alpestris balcanica L.) и пъстрогушата завирушка (Prunella collaris subalpina Scop.) са и балкански ендемични подвидове. От разред Врабчоподобни (Passeriformes) се срещат: червеногръдката (Erithacus rubecula), обикновеното конопарче (Carduelis cannabina) и ръждивогушото ливадарче (Saxicola ruberta).



В района могат да се видят и три вида прилепи: малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), остроух нощник (Myotis blythi), савиево прилепче (Hypsugo savii). От дребните бозайници, с консервационно значение са: таралежът (Erinaceus concolor) – защитен вид в България и сляпото куче (Nannospalax leucodon) – включен в Европейския червен списък, глациален реликт е снежната полевка (Microtus nivalis Mart.)– вид включен в Бернската конвенция и в списъците на IUCN. От едрите бозайници в района могат да се видят: сърната (Capreolus capreolus L.), дивата свиня (Sus scrofa L.), вълка (Canis lupus L.) и лисицата (Vulpes vulpes L.). Единични екземпляри от популацията на дивата коза (Rupicapra rupicapra L.) понякога достигат до западните склонове на вр.Хайдута.
БЕЛЕЖКИ:

ЕНДЕМИТИТЕ са растения или животни, разпространението на които се ограничава върху определен район. Съответно за България съществуват: балкански ендемити - растения или животни, срещащи се единствено на Балканския полуостров; български ендемити - срещащи се единствено в България; локални ендемити - видове с много ограничено разпространение, например рилски ендемит - вид разпространен само в Рила.

РЕЛИКТ е живо същество, чиито видов генезис е по-стар - в геоложки период, чиито условия са били по-различни от настоящите, но въпреки промените видът е оцелял до съвремието. Повечето реликтови видове са застрашени от изчезване и са включени в различни системи за опазване на биоразнообразието и генетичния фонд на планетата.

IUCN (International Union for the Conservation of Nature and Natural Resources) – Международен съюз за консервация на пиродни ресурси, международна организация основана 1948.

CORINE (Coordination of information on the environment) – програма на Европейската комисия “Координиране на информацията за околната среда”, стартирала 1985. От 1994 Европейката агенция за околната среда (EEA) включва CORINE в работната си програма.


Verilənlər bazası müəlliflik hüququ ilə müdafiə olunur ©kagiz.org 2016
rəhbərliyinə müraciət